Хормоностим за жени

Хормоностим (за жени)
незаменим стимулатор и модулатор на ендокрината система

Хранителната добавка "Хормоностим (за жени)" е средство за регулиране на женския хормонален баланс, без да променя функционалните му механизми.

Водещите фактори и качества при употребата на мощния растителен екстракт „Хормоностим (за жени)“ се крият в тайната на широкото му профилирано действие с неповторим хормонален ефект, осигуряващ пълен баланс и синхронност в организацията на хормоналното възпроизводство в организма на жената.

Още в дълбока древност отделните негови растителни съставки са били широко известни и популярни и прилагани поотделно при различни видове заболявания на женските полови органи. Понастоящем за първи път те се предлагат под формата на хранителна добавка свързани в изключително сполучлива комбинация, подбирана и допълвана в продължение на много години, за да достигне до хората като съвършено завършен продукт с мощно и пълноценно въздействие върху цялата ендокринна система.

Растителните съставки на „Хормоностим (за жени)“ притежават способността да повишават продукцията на лутеинизиращия хормон и пролактина. Те могат дори да регулират и менструационния цикъл в случаите, когато е налице обилно кървене, честа менструация или кръвоизлив. Техният спектър на влияние не се ограничава само до тук.

Освен това те стимулират синтеза на хормона прогестерон, като в същото това време регулират и естрогена. Могат да регулират и командват предменструалният синдром отстранявайки последващите болки при него, както и да възпрепятстват цялостно разрушителните процеси протичащи в организма на жената при климактериума.

„Хормоностим (за жени)“ се използва много успешно за отстраняването на фиброзни тумори и възпаление на влагалищната лигавица, като може сполучливо да възстановява нормалната овулация. Той хармонизира патологичната полова възбуда, като еднакво добре повлиява , повишава и възстановява либидото в неговите нормални граници. Едновременно с това се използва и като изключително сполучливо средство за отстраняването на безплодието при жените.

Вторичното въздействие на растителните му екстракти в резултат на сполучливото им съчетание повлияват изключително добре нервната система като ефикасно снижават вътрешното напрежение и регулират благоприятно психичната устойчивост на жената. Отстранява безпокойството, безпричинната тревожност и умората, като същевременно възстановява физическите сили и бодрост. Осигурява пълноценен и спокоен сън. Не на последно място „Хормоностим (за жени)“ изпълнява функцията на много ценен и мощен имуномодулатор.


Активни вещества в „Хормоностим за жени“

Основните биологично-активни съставки на "Хормоностим за жени" са:

1. Трибулус - стероидни сапонини стимулиращи производството на лутенизиращия хормон, което влияе пряко върху производството на естрогените и го прави много добър препарат за повишаване на либидото, отстраняване на безплодието и менструалните болки; има много широк спектър на биологично въздействие, в това число на съдовата система на сърцето и главния мозък;

2. Фуростанолови сапонини - протодиосцин не по-малко от 45% и протограцилин; трибол, метилпротодиосцин и метилпрототрибестин;

3. Флавоноиди - повишават либидото, стимулират естрогените и засилват овогенезата, което подобрява плодовитостта; спират менструалните болки; "Хормоностим (за жени)" съдържа още редица флавоноиди, които допълват общото му биостимулиращо действие;

4. Диосцин - сапогенина диосгенин - фитостероид повишаващ и контролиращ прегнинолона, прогестерона и естрогените при жените; синтезира стероидното съединение DHEA (хормона на младостта) и кортикостероидите; поддържа младостта; предпазва от излишно напълняване; понижава стойностите на кортизола и предпазва от стресови състояния;

5. Агнусид - глюкозоид, който стимулира естрогените, лутеиновия хормон, прогестерона, пролактина, коригира и възстановява функцията на хипофизата, регулира цялостно блокира възстановява менструалния цикъл,тежкия предменструален синдром,липсващата менструация, стимулира кърмата; контролира пролактина, остранява невъзможността за забременяване, разгражда тумори и кисти;

6. Вербеналин – глюкозоид на тритерпеновия сапонин глициризин действащ възстановително и общоукрепващо върху психическата и физическа преумора, изтощение, отпадналост и безсъние; оказва успокоително въздействие;

7. Стероли - (ситостерол, кампестерол), притежават хиполипидемични свойства и регулиратизчистват LDL (лошия холестерол), кръвната циркулация в това число на съдовата система на сърцето и главния мозък, регулират органичните мазнини и менструалния цикъл;

8. Танини, калиеви соли, полизахариди, мастни киселини, етерично масло, витамин Р и др., които действат общо тонизиращо и укрепващо върху функцията на целия организъм. Инхибират метаболизма на раковите клетки,стимулират имунната система, оказват противовъзпалителен ефект, имат диуретично действие, намалява опасността от образуване на камъни бъбреците и пикочните пътища, притежават антиадхезивни свойства срещу бактериите като предпазват от инфекции;

"Хормоностим (за жени)" е регистрирана и стандартизирана към МЗ хранителна добавка от екстракт в капсули с гарантирано качество, лабораторно изследвана, със запазена марка и сертификат притежавани от "Селена Рикампенс"

Read more...

Диабеталин

Диабеталин
модификатор и регулатор на високата кръвна захар

„Диабеталин“ е едно от най-успешните въздействащи средства за нормализирането на високите стойности на кръвната захар. Създаването му не е случайно хрумване. То е един невероятен продукт на растителна основа създаден след дългогодишни наблюдения, опит и включва в състава си уникални растения действащи пряко върху основната причина за диабета. Предлага се за първи път като високо ефективна комбинация от растителни екстракти, позволяваща лесно и точно дозиране и способстваща за ефикасното овладяване на диабета.

Стресът е непреодолим фактор, неотменно рефлектиращ върху производството на „хормона на стреса“, който от своя страна директно провокира и влошава функцията на панкреаса. Основните растителни екстракти на хранителната добавка „Диабеталин“ оказват мощно въздействие върху „хормона на стреса“ и регулират възпроизводството на високата кръвна захар. Водещата растителна единица в него има силно инсулиноподобно действие стимулиращо и нормализиращо нестабилната функция на панкреаса, като усилва инсулиновия синтез и секреция.

Употребата на „Диабеталин“ допринася за покачването на плазменото ниво на „хормона на подмладяването“, който има пряка връзка при заболяването от диабет, като оказва регенеративно въздействие върху клетките на физическото тяло в съчетание на стимулиращ и балансиращ ефект на емоциите и психиката. Оказва съществен оздравителен ефект при характерните за диабета разранявания.

Вторичното въздействие на „Диабеталин“ се основава на високоефективното му антиоксидантно съдържание, противодействащо на стареенето на невроните и съществено подобраващо функцията на главния мозък. Неговите защитни функции са свързани с противомикробно и имуностимулиращо въздействия върху организма и служат като подпомагащ допълнителен фактор за възстановяването на диабетно страдащите.

Освен това хранителната добавка „Диабеталин“ служи като силен и естествен диуретик, спомагащ за изхвърлянето на излишните течности от организма. Едновременно с това балансира и регулира метаболизма и перисталтиката на червата, създавайки чувство на комфорт. Не на последно място действа като стимулант на доброто кръвообращение и повлиява благотворно очните заболявания в това число и ретинопатия.

„Диабеталин“ включва екстракти от висококачествени растителни съставки, които способстват за натрупването на гликоген, което от своя страна влияе благотворно на въглехидратния обмен. Действа широко спектърно върху целия организъм като намалява тежестта на характерните за диабета основни и странични нарушения, и спомага за доброто постъпление на кислорода в тъканите му.

Активните вещества в „Диабеталин“

Активните растителни компоненти на "Диабеталин" са:

1. Фазеоламин - провокира и контролира производството на инсулин чрез намаляването на въглехидратитe; понижава концентрацията на триглицериди в кръвта като предпазва от инсулт и напълняване;

2. Диосцин - освобождаващ сапогенина диосгенин, стимулира хормона на младостта DHEA, като блокира стимулиращия потенциал на кортизола (хоромона на стреса) и нормализира секрецията на инсулин, предпазва от загуба на енергия и напълняване;

3. Инулин - пробиотик подпомагащ развитието на бактериите Bifidus като подобрява с 50 % усвояемостта на микроелементите калций и магнезий; ускорява растежа на нови клетки в организма и стимулира редовността на стомаха; облекчава запека и увеличава честотата и обема на дефекацията; действа дерматотонично, противоалергично, противомикробно, антисептично и епителизиращо; в дебелото черво продуцира бутирова киселина, която има антиканцерогенно действие;

4. Антоцианозиди - спомагат за регенерирането на светочувствителния пигмент на ретината, повишават чувствителността й към изменение на интензивността на светлината, подобряват остротата на зрението, укрепват стените на малките кръвоносни съдове и еластичността на клетъчните мембрани; спомагат за увеличаване притока на кръв към ретината;

5. Органични киселини - янтарна (възстановява чувствителността на клетките към инсулина, усилва неговия синтез и секрецияя, намалява тежестта на характерните за диабета нарушения в постъплението на кислорода в тъканите); липоева (повишава усвояването на глюкозата, явява се високоефективен антиоксидант, способства за регенерацията на черния дроб); ябълчна, лимонена и винена, както и оксалова киселина;

6. Соли - предимно магнезий, калций и фосфор, възстановяващи производството на инсулин;

7. Витамини от групата С, В и мн. др.

"Диабеталин" е регистрирана и стандартизирана към МЗ хранителна добавка от екстракт в капсули с гарантирано качество, лабораторно изследвана, със запазена марка и сертификат притежавани от "Селена Рикампенс" ЕООД

Read more...

Шизандра - лиана с аромат на лимон

Шизандра (Schizandrae chinesis)

Става дума за шизандрата, наричана още китайски лимонник - едно рядко растение, което ако отгледате в градината си или в саксия у дома, ще ви донесе много и приятни емоции.

Латинското име на това растение - Schizandra chinensis, показва и произхода му. Отнася се към сем. Шизандрови и расте в Северен Китай, на Корейския полуостров, в Приморския и Хабаровския край на бившия Съветски съюз, в Южен Сахалин.

Там, в тайгата, се срещат цели "поселища" от шизандра, където лианите свободно се катерят до върховете на дърветата. Но това е в дивата природа. А в градинските и дворните места, във вилите китайският лимонник обикновено заема място близо до стените на постройките, покрай оградите или пък се отглежда на самоделни опори.

Всички части на това растение - цветове, листа, стъбло, миришат силно на лимон, откъдето идва и названието му. Шизандрата цъфти през май-началото на юни и се опрашва усилено от насекомите. Цветовете са бели и се разполагат на гнезда, по 3-6 китки на едно място. Листата са яркозелени, елиптични.

Твърде интересно е да се наблюдава как се появяват плодовете на лимонника. Веднага след опрашването завързът започва усилено да расте и постепенно се "изтяга" в ос с дължина 5-8 см, а на нея се образуват по 35-40 яркочервени плодчета - ягоди.

Но червени те стават не веднага. Отначало са светлозелени, после розови и накрая стават червени. Когато узреят, плодовете са много нежни,с тънка, но здрава кожица, със сочна месеста част, която има леко киселеещ вкус.

Отдавна е известно, че хората в Китай и Далечния изток употребяват ягодите заедно със семената, което им придава сили и "зорки" очи. Същото такова действие има и чаят от листата и клонките на шизандрата.

Като лекарствено средство растението е описано в китайската фармакопея 250 години преди новата ера под названието "у-вен-цзи", което означава "плодът с петте вкуса", понеже кожицата на плода е сладка, месото - киселичко, а семената - горчиви и тръпчиви, а при съхранение те придобиват солен вкус.

Китайският лимонник наред с жен-шена се смята за древно лекарствено растение и широко се използва в източната медицина като стимулиращо и тонизиращо средство. Плодовете се използват за лечение на язви и труднозарастващи рани.

Благоприятно действат при големи физически и умствени натоварвания и при стрес. Особено силно действие лимонникът оказва на физическото състояние на мъжете, като предизвиква бодрост и весело настроение.

Биохимичен състав:

Известен от древни времена, китайският лимонник има уникален химичен състав и това се отнася до почти всички части на растението-едногодишни клонки и кората им, листа и корени и преди всичко, разбира се – плодове и семена.

Не случайно този вид е включен в списъка на десетте най-ценни растения в света. Китайските лекари и тибетските лами отнасяли лимонника към лекарствените растения от първа категория.

Плодовете са богати с органични киселини-лимонена (10.94%), ябълчена (7.6%), винена (около 0.8%), янтърна и др., което определя и киселичкия им вкус.

Значително съдържание на аскорбинова киселина (витамин C), достигащо в сушените плодове до 250-360 мг %, а според някои автори и до 500-580 мг % . Съдържат още неголеми количества захари, в свежи плодове до 1.5 %, а в изсушените-16%; биофлавоноиди, каротиноиди, сапонини, пектин (около 4%), танини и багрилни вещества (около 0.15%), съединения с P-витаминно действие, етерично масло.

Натуралния сок от плодовете на лимонника съдържа: сухо вещество-11.7-12.9%; киселини-5.2-9.8%; пектин-0.15%; захари 0.7-2%; танини и багрилни вещестесва -0.11-0.35% и около 0.03% токоферол (витамин Е). Листата, летораслите и корените също са много ценни. Например в листата съдържанеито на витамин C е пет пъти повече от това в плодовете.

Сравнително високо е и масленото съдържание –в листата -0.8%, в кората 0.6%, докато в плодовата кожица и плодовото месо е само 0.1-0.3%. Минералните вещества са представени от солите на калция, желязото, мангана, фосфора и на редица микроелементи в това число кобалт, никел и мед.

Почти всички части на растението съдържат етерично масло –кората (0.6-1.21%), стъблата (0.2-0.7%), но най- много семената. Чрез пресоването им се получава 33.8% обикновено тлъсто масло и от 1.6 до 1.9% етерично масло с подчертано траен аромат на лимон. В състава на първото влизат глицериди на линоленовата, олеинова и други мастни киселини, допълнени от токофероли (витамин Е). В семената се съдържат известни количества белтъчни вещества. В корените и кората на младите леторасти е установено наличието на хинин.

При продължителни изследвания проведени в Англия, Русия, САЩ, Швеция и на други страни е установено, че в плодовете на шизандрата се съдържат съединения, които не са витамини , не са ензими или минерални соли. Нарекли ги адаптогени , а по- късно лигнани(лигналити), т.е. жизнено важна субстанция, която не само подобрява, а удължава живота на човека.

Шизандринът е основна съставка на тази група съединения и се представя с относително стабилно съдържание около 1.1%, като варира от 0.75 до 1.86% (в 1.25 г суха дрога се съдържа 20 мг лигнани).

Съдържанието на шизандрин и сходните му съединения обуславят основните фармакологични (лечебни) свойства на китайския лимонник.

Лечебни свойства:

Обобщените изследвания показват, че лимонника има широк спектър на въздействие върху организма на човека, но преди всичко като природен адаптоген и стимулатор на централната нервна система, който благоприятства повишаването на работоспособността, съпротивляемостта на организма към неблагоприятните фактори на околната среда, притежава антидепресантно действие. В медицината се използва основно като средство тонизиращо ЦНС.

Нервната система

Препаратите, получени главно от семената, премахват умората, сънливостта, лошото настроение, помагат при депресивни състояния; повишават работоспособността и не само физическата, а преди всичко активират дейността на мозъчните клетки; подобряват познавателните способности, като подпомагат усвояването на сложни знания; при възрастни хора поддържат паметта в активно състояние.

Тонизиращото, освежаващо и стимулиращо действие на лимонника е особенно ясно изразено при напрегната умствена работа или такава, която изисква максимално съсредоточаване на вниманието и бързо вземане на важни решения. В тези случай много важно е, че неговото тонизиращо действие не е съпроводено с изтощаване на нервните клетки.

Сърдечно-съдовата система

Установено е положителното влияние на препаратите от шизандра върху работата на сърцето и сърдечно–съдовата система, върху обмяната на веществата и състава на кръвта в тази посока се действа за удължаване на живота, главно чрез задържане процесите не стареене. Засилват тонуса на сърцето и сърдечните съкращения, като увеличават амплитудата им.

Препаратите от лимонника имат защитен ефект върху тъканите на сърцето, увредени от продължително приемане на лекарства. Препоръчват се също и като стимулиращо средство при сърдечни заболявания от функционален характер и отслабено дишане.

Стомашно чревният тракт

Заедно с това китайският лимонник подобрява моторната и секреторна функция на стомашно-чревния тракт, активира обмяната на веществата, регенеративните процеси и повишава имунитета.

Дишането

Добре се повлияват и болните от астма. При пневмонии успокояват нощното изпотяване и намаляват отделянето на секрети от белите дробове.

Ниско кръвно

При хипотонии артериалното налягане се повишава. Имат стимулиращо въздействие върху имунната система, като осигуряват и устойчивост към пораженията, които нанасят болестите, заедно с ускоряване на възстановителните процеси.

Противотоксичност

Изграждат в организма поносимост към стрес - физиологичен и психологичен, както и към действието на слаби отрови. Има и защитен ефект срещу токсични вещества - радиоактивно замърсяване и рентгенова радиация, химични отрови, запрашаване.

Носеха се "легенди" из българското нетпространство, че Шизандрата лекувала алкохолизъм, което е пълна заблуда и измама. Дори бяха измислени и направени някакви подобни капки! Друг е въпросът, че Шизандрата неутрализира последиците от алкохолизма, но ... не го лекува . Единствено в съчетание с Кудзу корен Шизандрата е високоефективна при отстраняването на последиците от алкохолизма. В противен случай обаче тя не лекува алкохолизъм, а само коригира последиците от него.

Затлъстяването

Потискат процесите на затлъстяване.

Черния дроб

Лигнаните са антиоксиданти и регулатори на цитохром Р-450 - подобряват функциите на черния дроб, но основното им действие е тонизиращо. След хепатит стимулират възстановяването на чернодробните клетки.

Диабета

Предпазва от усложнения при захарен диабет и може да спомогне при лечение на леки форми. Поддържа силите при тежко и продължително натоварване, като чрез индиректно въздействие върху целия организъм му помага да мобилизира силите си и да се справи без увреждания.

Зрението

Особен интерес предствлява способността на плодовете да усилват чувствителноста на периферното и централното зрение, ускоряват привикването на очите към тъмнина, подобряват нощното зрение. Помагат и на хора с късогледство. Препоръчват се за профилактика при зрителна умора следствие продължителна работа пред екрани или при работа изискваща постоянно различаване на цветовете.

Оросяването

Лимонникът повишава устойчивостта на организма на кислороден глад. Това го прави подходящ при условията на понижено атмосферно налягане и при всички случай на помещения, в които съдържанието на кислород е понижено. За лечебни цели се използват листа, леторасти, плодове и семена.

Листата се събират в началото до средата на лятото, плодовете – при узряване , леторастите – след листопада, късно есен или рано напролет преди набъбване на пъпките. Най-често се използват сушените плодове.

Използване

В източните страни лимонникът се използва най-вече от здрави хора за поддържане на работоспособността за по-дълго време, за спадане на напрежението, за поддържане на телесното тегло в оптимални граници.

А също така предпазва човека от енергията на завистта, злобата и агресията. Засилва енергията и привликателността на човека. Това е аромата на късмета и успеха.

Всеки може сам да установи оптималната доза за своя организъм. Това се прави чрез пробни дози, като се знае, че ефектът може да се очаква 30-40 минути след приема и че продължава 4-6 часа.

Ако лимонникът се употребява разумно и през устата, той много рядко ще даде странични явления.

Китайският лимонник освен признато лечебно е и прекрастно декоративно растение. По време на вегетацията блестящите кафяво-червени леторасти нависват като гирлянди, украсени в началото на лятото със зелените гланцирани листа и восъчно бели цветове.

Техният аромат запалва всичко наоколо. Красиви са и през есента с пурпурночервените си плодове и своебразните есенни баграи на листата.

Шизандрата е уникален вид и няколко растения във вашата градина, около къщата и дори на терасата, но най-вече около беседката или мястото за отдих, ще разнообразят обстановката със своята рядкост,оригиналност и красота. Наистина може да се гордеете, че я отглеждате и я имате близо до себе си.

Технология на отглеждане

Голяма е ролята на това растение в декоративното градинарство. То бързо обвива с гъвкавото си стъбло различни опори - стени, перголи, беседки. От пролетта до късна есен обилната листна повърхност създава в градините сянка, а през есента, почти до зимата, на лианите растат цели гроздове с плод.

И през цялото това време от шизандрата лъха приятно на лимон. Най-добре е листата да се събират през юли-август, а плодовете - в края на август и през септември.

Размножаването на лимонника става чрез коренови отводи от възрастните храсти или със семена. Семената имат дълъг период на покой и ниска кълняемост. При специална подготовка част от тях поникват още през първата година, а останалите - през втората и третата.

На добре подготвени и наторени почви в лехите младите растения растат бързо, макар че в първата година образуват повече корени, отколкото зелена маса. През пролетта на следващата година вече може да се засаждат на постоянно място в градината.

През зимата се покриват със слама или опадали листа на слой от 10-15 см. Засажда се на сенчести места. Ако се отглеждат в саксии, те трябва да са големи, добре дренирани, защото растенията са чувствителни към излишната влага в почвата.

На балкона трябва да се подбере мястото така, че саксията да е на сянка, а стъблото да се огрява добре от слънцето.

Китайският лимонник е сенкоиздържлив и студоустойчив вид. Обича богати с хумус добре дренирани и влагоемни почви, но не преовлажнени. Има плитка коренова система, в първите години е бавно растящ, а след това дава обилно издънки. Засажда се през есента или рано на пролет, преди набъбване на пъпките. Разстоянията на засаждане са 60 -100 см растение от растение.

Изкопават се дупки с размери 60-60-60 см, с дренаж на дъното. При запълването на дупките и самото засаждане се спазват традиционните изисквания за овощни дървета, като се внасят следните количества торове: две кофи прегорял оборски тор, смесен с листовка, пясък или перлит в съотношение 2:1:0,3 ; троен суперфосфат 200-250 гр. и калиев сулфат 120 -130 гр., добре размесени с почва.

Преди да се постави растението на съответната дълбочина , се насипва над торовете изолиращ слой само от рохкава почва без торове. Дълбочината на засаждане е същата, както в разсадника. Следват поливка и мулчиране с рохкава почва, слама или листовка.

Лимонникът много добре реагира на обилно наторяване с азот, фосфор и калии. То се извършва ежегодно. През годините преди встъпване в плододаване торовете се внасят на два – три пъти , а след това на три- четири пъти.

Първото подхранване се извършва рано напролет, преди началото на вегетацията, след това в периода на оформяне на завръзите, наедряване на плодовете и интезивен растеж на леторастите и на края след беритба и през есента за удължаване живота на листата и като подготовка за добро и сигурно презимуване.

Ежегодно се подрязват слабите и сухи клонки, а почвата около него се разрохква и мулчира. Редовно се полива. Не се напада от болести и вредители и затова не се налагат пръскания с препарати.

(с авторско право)
автор:Н.Н-Селена

Read more...

Алкохолизъм се лекува с Кудзу корен (II част)

Коя е все пак тайната на магията наречена Кудзу корен?

Корените и цветовете на Кудзу (пуерария) съдържат изофлавоноидите дайдзин, дайдзеин и пуерарин - вещества, които снижават и елеминират потребността от алкохол. Кудзу корен притежава способността да облегчава трескавите състояния, както и да извежда от организма токсините (особено тези при алкохолното отравяне) като нормализира и дейността на стомашно-чревния тракт.

Пуерарина сигнализира за развитието на угнетяващите състояния (анксиогенния ефект) и социалната дезадаптация асоциираща се с доброволното отказване от хроничната употреба на алкохол. Този изофлавон участва в регулацията на температурата на тялото, подобрява и стимулира притока на кръв към сърдечно-съдовата система, възстановява еластичността и проходимостта на коронарните съдове, понижава високото кръвно налягане, въздейства върху слуха, отпуска гладката мускулатура, коригира, регулира и укрепва метаболичнете процеси в костната тъкан, притежават хормон с ефект на онкопротекторна и биоантиоксидантна активност.

Дайдзин също снижава и потушава патологичното влечение към алкохола. Контролните изследвания потвърждават, че екстракта на Кудзу корен има по-висока ефективност в снижаването на алкохолната зависимост в сравнение с плацебо алтернативата.

Освен изброените действия свързани изцяло с алкохолната зависимост, които са 100% съотнесени и към никотинова, Кудзу корен притежава и много други също така високо ефективни функционални действия, които участват най-активно в оздравителните процеси на тялото - последици от самата нея.

Възпроизводството на ендогенния етанол съществено се увеличава по време на почивка или отпускане. Почивката е изключително важна за здравето на човека. Когато човек отпочива и спи достатъчно, природата го награждава за доброто поведение - в неговия организъм се възпроизвежда достатъчно количество алкохол, който да активира центровете на удоволствията. Обилното хранене и пиене повишава активността на АДГ (алкохолдехидрогеназата) в черния дроб така, че ендогенния етанол силно намалява.

Много е полезно вечер да се пие Кудзу корен! По този начин възпроизводството на ендогенния етанол съществено нараства, което от своя страна води до същественото нарастване концентрацията на ендорфини и под закрилата на Морфей човек сънува приятни и благотворни сънища. Доказано е, че виртуалните щастливи изживявания по време на сън диктуват душевното равновесие при човека като намаляват у него желанието за употребата на алкохол. Нещо повече, изработването на ендорфини подмладява организма, повишава стресовата му устойчивост, подсилва имунитета и регулира високото кръвно налягане в нормите му.

Отдавна е известно, че здравият човек е и най-щастливия. Да помогне на много хора да изпитат това велико състояние може не само толкова популярната в наше време смехотерапия, но и приемането на Кудзу корен през нощта!

Основните показания на Кудзу корен:

* мощно подтискащо въздействие по отношение на влечението към алкохола и тютюнопушенето;
* ликвидира изцяло синдрома на махмурлука;
* забавя развитието на физическата зависимост от алкохол и никотин;
* снижава алкохолната интоксикация;
* отстранява депресия;
* адаптогенно, антиоксидантно, хепатопротекторно (изчистващо и защитаващо черния дроб) въздействие;

Показания на Кудзу корен лидвидиращи основните последици от алкохолизма:

* снижава нивата на глюкозата в кръвта, като повишава поносимостта към въглеводорода;
* стимулира и контролира сърдечната дейност;
* възстановява изработването на инсулин;
* понижава високото кръвно налягане (хипертония);
* възпрепятства развитието на атеросклероза и особено нейните сърдечни проявления;
* подобрява качеството на съня;
* стимулира мозъчното кръвообращение и оросяване с кислород;

Други действащи показания на Кудзу корен:

* въздейства при диабет от 1 и 2 тип;
* отстранява главоболието и шума в ушите;
* възпрепятства развитието на предменструален синдром и дисхормоналната хиперплазия при жените чрез контролирането на естрогенните нива (мастопатия, миома);
* аденом на простатата;
* въздейства върху доброкачествената хиперплазия и раковите образования на млечната жлеза;
* възпрепятства развитието на предменструалния синдром;
* подпомага отстраняването на рака на млечната жлеза;
* подсилва метаболитните процеси в костната тъкан и възпрепятства развитието на остеопорозата.

Противопоказанията на Кудзу корен са:

* Индивидуална непоносимост към определени компонети от активните вещества; при бременност и лактация.

Read more...

Алкохолизмът вече е лечим с Кудзу корен (I част)

Вълшебствата на Кудзу корен

КУДЗУ - наричат този корен още "пуерария" - лечебна лиана, от семейство бобови.Родните места на лековитото растение Kudzu са Япония и Китай. В Китай още няколко хиляди години преди нашата ера са използвали лечебното растение като най-ефикасно и изпитано средство за лечение на алкохолизъм. А в Япония е започнало да се прилага в тази насока преди повече от над 2500 г. Едва към края на 1800 г. то бива пренесено в САЩ, а по-късно се разпространява в Европа, включително и на някои места в България.

Пушенето и злоупотребата с алкохол оказват мощно разрушително действие върху организма на човека...

До скоро във фармацевтичната индустрия не съществуваше ефективно лекарство, което да може да избави човека от тази порочна зависимост. Кудзу корен е най-невероятната триумфираща в света лековита билка без аналог, изцеряваща алкохолизма напълно.

Тя е най-доброто и мощно средство във фитотерапията за отказване от алкохолизъм и тютюнопушене, наложило се дори в рамките на офизциалната медицина. Призната, утвърдена и с доказани качества като лечебно растение от най-висока класа със световно значение, кудзу не само прекратява алкохолната и никотинова зависимост, но ликвидира и тежките последици от тях.

В Харвардският университет са проведени медицински изследвания, които са доказали, че биологично активните вещества на кудзу (Pueraria hirsuta) изразено намаляват влечението към алкохола при болните от хроничен алкохолизъм. Съвременните изследвания в Сащ, Япония, Китай, Германия и много други страни по света отдавна са потвърдили безопасното и абсолютно ефективно въздействие на Кудзу в прекъсването на болезнената зависимост от спиртните напитки.

Дори нещо повече: завеждащите лекари в една от най-големите Пекински болница са се произнесли за екстракта от Кудзу, че той е най-доброто средство в света за лечение на алкохолизъм. А в Европа Кудзу все повече намира широкото си приложение в прекратяването на никотинова зависимост. В това направление Кудзу се позиционира като най-изумителното средство за отвикване от тютюнопушенето.

Фактически Кудзу триумфално се налага във фитотерапията като най-доброто средство в света против алкохолизъм и тютюнопушене, вземайки връх над синтетичните традиционни лекарства в медицината.

Още повече, че повечето от лекарствата в традиционната медицина сенсибилизират и се отлагат в организма под токсичното въздействие на алкохола за да могат да предизвикат отвращение при приемането му. Така те увреждат и усложняват допълнително органичната функция. Това естествено не решава проблема тотално, доколкото чувството на неудовлетвореност без прием на алкохол си остава.

Алкохолизмът е тежко заболяване, което се съпровожда с нарастващо разстройство на всички органи в организма като нанася дълбоки поражения на черния дроб, стомашно-чревния тракт, сърдечната дейност и други функционални вериги. За пръв път терминът "алколизъм" е бил използван през 1849 г. от шведския лекар М. Гусе за обозначаване на набор от болестотворни изменения в организма на човека под въздействието на алкохола. Известно е, че той оказва силно негативно въздействие на различните видове системи в организма до не повече от две седмици време.

Ето някои цифри от медицинската статистика: 83% от постоянно пиещите алкохол страдат от разстройства на сърдечната дейност, 60% от панкреатит, 20% от гастрит и язва на стомаха, а 15% от туберкулоза. Злоупотребата със спиртни напитки съкращава живота на човека средно с 15-20 години. При децата на алкохолиците по правило преобладава много крехкото здраве и не рядко имат изразена предразположеност към тежки нервни заболявания като епилепсия и изостанало умствено развитие, както и много други психични болести.

Алкохолът в организма на човека се разгражда с помощта на особена ферментация (алкохолдехидрогеназа) до вода и въглероден двуокис.

Съдържанието на ферментацията не е еднакво при различните хора и зависи от тяхното генетично наследство. При хора с генетично заложено ниско съдържание на този фермент погълнатия алкохол не се разгражда изцяло, а образува много отровно съединение, ацеталдехид, което се явява основната причина за болестите на храносмилателната система, сърдечно-съдовата, репродуктивната и нервната системи.

Нещо повече, ацеталдехида се съединява с белтъка в кръвта и образува наркотик, който подтиква и предразполага човека към още по-голяма употреба на алкохол. Ето защо преодоляването на желанието към повторно напиване се оказва твърде мъчителна.

Точно в този момент Кудзу корен се намесва най-активно,тъй като в него преобладава наличието на биологично активна съставка, която отстранява физическата и психическа зависимост от алкохола, възникнала в процеса на дългата му злоупотреба.

Известно е, че болшинството от пристрастените към алкохола са раздразнителни и агресивни, страдат от рязка промяна в настроението. В повечето случаи тези техни проявления биват съпътствани от изразено напълняване вследствие на компенсаторната им предразположеност към употребата на сладка храна и тлъсти меса. Останалата част от алкохолно зависимите са склонни към изтощително отслабване поради факта, че се превръщат в страстни пушачи.

В случая може да се каже, че те преминават от битовият антидепресант - алкохола, към друга не по-малко "вкусна храна" за тях - никотина. Дори нещо повече - много голям брой от зависимите и привикнали с алкохола хора (особено тези, които живеят в стрес и продължават да бъдат в тесен контакт със старото си алкохолно обкръжение) след краткотрайно отказване рухват и отново изпадат в тежък запой.

Именно върху тези негативни обстоятелства Кудзу действа абсолютно безотказно, перфектно и най-ефективно.

Принципно въздействието му се изразява под формата на специален подход, при това без да лишава алкохолно зависимия от изживяването му на удоволствие от приемането на алкохол. Напротив, Кудзу го подсилва! В този случай е достатъчно човек, който е приел дори и съвсем малко количество алкохол да стигне до необходимата "точка на насищане".

Отдавна е известно, че хората в зависимост от тяхната лична генетика се делят на две групи по отношение на алкохола. Хората, принадлежащи към "европейският генотип" мога да пият голямо количество алкохол, като при това изпитват чувство на душевен еуфоричен подем, а последствията от токсичните поражения в организма им да настъпят години след това. Докато при хората от Изтока (японци, китайци др. подобни) токсичния ефект на алкохола е почти незабавен и те не могат да пият много. Обяснението на този феномен е следното: в черният дроб под ферметното въздействие на алкохолдехидрогеназата (АДГ) алкохола се превръща във високотоксичен кисел алдехид.

При хората от "европейския генотип" АДГ е нискоактивен, така че след приема на алкохола той дълго се съхранява в кръвта като оказва над тях еуфорично въздействие, активирайки особено силно центъра на удоволствие в главния мозък. А при хората от "източният генотип" АДГ е високоактивен, поради което алкохола бълзо се превръща в токсичен метаболит, оказвайки върху тях дисфорично въздействие (твърде неприятно усещане) като бързо поразява черния дроб, сърцето, мозъка и др. органи.

Изследванията на редица световно известни учени, в това число и психиатъра д-р Р. Андрю Соуел, от Иейлският факултет по медицина в щата Кънектикът са доказали, че изофлавоновия компонент съдържащ се в корените на Кудзу (пуерарин, дейдзеин и дейдзин) снижава активността на "азиатската форма" на АДГ като за нейна сметка оптимизира метаболзма на етанола в черния дроб.

Именно това е фактора за снижаването на токсичния алкохолен ефект, който повишавайки действието на еуфоризацията. На фонът на намалената токсичност при едновременното увеличаване на ефекта от алкохолното опиянение се увеличава и потребността от нова, още по-силна употреба на алкохол, но Кудзу корен елеминира проблема, провокиращ тоталния срив при алкохолно зависимите.

Написа: СЕЛЕНА

Статията е с авторско право!
взета е от "СеленаБг"

Read more...

Хормони от природата

Растителните хормони

Билките съдържат разнообразни химически вещества. Тези вещества влияят по различен начин върху функционирането на различни органи в човешкия организъм. Някои от тях и до ден днешен превъзхождат по ефективност множество вещества, получавани по синтетичен път.

Химическите вещества в лечебните растения могат да бъдат групирани в няколко групи. Тези групи са изброени и описани накратко по-долу. Необходимо е да се знае, че групите се припокриват по отношение на химическите субстанции. Така например в група "Горчиви вещества" са гликозиди (генцианин), алкалоиди (хинин) или антраценови съединения (алоин).

Алкалоиди
Алкалоидите са вещества като в преобладаващата си част са азото и кислородо съдържащи. В растенията те се срещат под формата на соли на различни органични киселини (ябълчена, лимонена, оксалова, янтарна и др.). Макар и рядко, те се срещат и под формата на соли на някои неорганични киселини, като сярната, фосфорната и др.

Известни са почти 1000 вида алкалоиди, като ролята им за съществуването на растенията не е напълно изяснена. По всяка вероятност алкалоидите имат голямо биологично значение за растителните организми. При наранявания или болести по растенията количеството на алкалоидите в тях силно се увеличава. Съдържанието на алкалоидите е най-високо в листата и корените, а по-ниско в кората, семената и стъблата. Почти всички алкалоиди имат горчив или парещ вкус и са без миризма.

Количеството на алкалоидите в растенията е различно. То зависи от ботаническия вид, географската ширина, климатичните условия, годишното време, начина на отглеждане, фазите на развитието на растението и възрастта му, от времето на бране и сушене, от начина на запазване след сушенето и др. Поради сложния си химичен състав и големия си брой алкалоидите, макар и трудно, могат да бъдат класифицирани в множество групи.

Гликозиди
Гликозидите участвуват твърде широко в състава на растенията. Те играят ролята на регулатори в много биохимични процеси, а с парещия си и горчив вкус вероятно предпазват растенията от тревопасните животни. Те се съдържат във всички части на растенията.

Гликозидите носят името си от захарите, от които се образуват. Те са предимно безцветни кристални вещества, добре разтворими във вода. Много малко от тях са оцветени като антоцианите. При загряване с разредени киселини, при овлажняване и под действието на ултравиолетовите лъчи и на ферментите гликозидите се разпадат на захарна част и агликон.

Именно на агликона се дължи лекарственото им действие. В зависимост от химичния строеж на агликоните гликозидите се делят на няколко групи. В растенията се съдържат и други вещества с гликозиден характер, но поради трудното им изолиране те не са изучени добре.

Въпреки това растенията, които ги съдържат, се употребяват в народната медицина. Тук спадат гликозидите на калината, бъза, липата и др. За медицинската практика от голямо значение са растенията, съдържащи сърдечно действуващите гликозиди, които са ненадминати досега при лекуването на сърдечните болести.

Антраценови съединения
Тези вещества са обособени в отделен раздел поради някои техни специфични свойства. Антраценовите съединения са най-често под формата на гликозиди. Основното им действие на организма е очистително и се използват при хроничен запек.

Такива съединения има например в кората на елшовидния зърнастец (Rhamnus frangula).

Горчиви вещества
По химически състав горчивите вещества са от различни групи като повечето от тях са гликозиди. Те дразнят вкусовите рецептори на езика и възбуждат стомашната лигавица. Благодарение на това им действие се засилва отделянето на стомашен сок. При големи дози може да се постигне обратен ефект.

Кумарини
Кумарините също в по-голямата си част са гликозиди. В малки количества те благоприятстват растежа на растенията и основно на кореновата система. В човешкия организъм действат подтискащо на централната нервна система. Някои производни на кумарините имат спазмолитично действие.

Някои кумарини имат фуранов пръстен. Тези кумарини се наричат фуранокумарини.

Сапонини
Сапонините са сложно устроени гликозиди. Срещат се заедно с мазнините, смолите, етеричните масла и по-рядко с алкалоидите. Сапонините не съдържат азот и сяра в молекулата си. Значението им за растителния организъм не е установено напълно. Предполага се, че служат като резервни вещества и играят известна защитна роля против тревопасните животни. С водата образуват пяна като сапуните, откъдето произлиза и името им.

В чист вид са некристални и повечето от тях са лесно разтворими във вода. Имат кисела или неутрална реакция. Под действието на разредени киселини се разпадат на захарна част и един вид агликон, наречен сапогенин.

Сапонините притежават свойството да хемолизират кръвта. Хемолизата на кръвта се обяснява с това, че външният слой на червените кръвни клетки при допир със сапонините се разкъсва и съдържащият се в тях хемоглобин преминава в кръвния серум, в резултат на което кръвта става прозрачно червена. Поради това им свойство сапонините не се прилагат венозно.

Взети през устата обаче, те са безвредни, което се дължи по всяка вероятност на тяхното хидролизиране при всмукването им от червата. Сапонините са отровни за животните с непостоянна температура на кръвта като риби, земноводни, влечуги. Изолират се трудно поради придружаващите ги органични и неорганични вещества.

Освен това при вдишване те дразнят гърлото и носа и предизвикват кихане и отделяне на секрети, а когато се взимат вътрешно, дразнят лигавиците и действуват отхрачващо. Някои от тях имат пикочогонно действие.

Сапонините помагат също за резорбцията на мазнините, въглехидратите и на други вещества в организма. Някои от тях имат и свойството да понижават кръвното налягане или да влияят върху обмяната на веществата, а също да укрепват организма, поради което се употребяват често в лечебната практика.

Витамини
Витамините са органични вещества с различен химичен състав, играещи важна роля в живота на човека и животните. Самите те не са източници на енергия, но влияят каталитично върху редица биохимични процеси. Приемането им в недостатъчно количество затруднява защитната сила на организма и настъпват болестни състояния, известни под името хиповитаминози, или авитаминози. Взети обаче в по-големи количества, те предизвикват други болестни състояния, известни като хипервитаминози.

Витамините се образуват в листата на растенията, откъдето се разнасят по всички техни части. Ролята на витамините и значението им за растителния организъм и досега не са напълно установени.

Знае се, че някои от тях влизат като активни групи в състава на ферментите, а други играят важна роля като междинни звена при окислителните процеси. Интересно е, че когато съдържанието на витамините се увеличи или намали, нарушава се жизнената дейност на растението. Едни от витамините имат основен или киселинен характер, други са неутрални. Повечето от тях са разтворими във вода витамините от групата В, витамините С, К, РР, Р, а други в мазнини витамините А, D, Е, К, F.

Флавоноиди
Флавоноидите са вещества производни на хромона. Флавоноиди са почти всички растителни багрила. Те придават жълтия или бледожълтия цвят на цветовете (венчелистчетата). Съдържат се в листата, корените и коренищата, плодовете и пъпките. Те вземат пряко участие при оплождането на растенията. Този механизъм все още не е изяснен окончателно.

Флавоноидите повишават устойчивостта на капилярите, стимулират сърдечната дейност, имат диуретично и антибактериално действие, влияят на обмяната на йода и калция в организма.

Ферменти
Всички ферменти, съдържащи се в растенията, са белтъчни вещества или имат белтъчна съставка, наречена апофермент, и небелтъчна част - кофермент. Различни химични вещества и утаители на белтъчините, концентрираните основи и киселини само задържат действието на ферментите, докато ултравиолетовите лъчи, рентгеновите, бета и гама лъчите ги разрушават.

Действието на ферментите се влияе от температурата. Освен от температурата действието на ферментите зависи още от концентрацията на водородните йони, от налягането , от присъствието на други химични вещества в средата и др.

Всички ферменти са разтворими във вода, освен липазата. Ферментите се делят на две групи: хидролитични (хидролази) и окислително-възстановителни (десмолази). Характерно за ферментите е, че не претърпяват никакво изменение при реакциите, в които участвуват.

Освен това, когато продуктът, образувал се в резултат на тези реакции, достигне определена концентрация, действието на ферментите спира. По такъв начин живата клетка се предпазва от вредното действие на някои от получените при обмяната на веществата продукти.

Растителните ферменти имат значение както за храненето на човека и животните, така и за синтезирането на собствени (животински) ферменти в организма им.



Етерични масла
Досега са открити почти 3000 растения, съдържащи етерични масла, повечето от които са с приягна миризма. Предполага се, че етеричните масла, от една страна, привличат насекомите, нужни за опрашването на цветовете, а, от друга, предпазват растенията от прегряване, като се изпаряват в атмосферата и разсейват слънчевите лъчи. В други случаи те са защитно средство на растенията против вредното действие на болестотворните бактерии, насекомите и различните гризачи.

От химична гледна точка егеричните масла са органични хетероциклични, хидроароматни и ароматни съединения, както и съединения от мастния ред. Състоят се от въглеводороди, азотни и серни киселини, феноли, алдехиди, кетони, алкохоли, карбонови киселини, естери и главно терпени (моно, сескви, ди политерпени), както и техните кислородни съединения, на които дължат и приятната си миризма.

Образуването им в растенията не е напълно изяснено. Приети от човека вътрешно, те се отделят чрез бъбреците, белите дробове, жлъчката и червата. Някои от тях действуват главно нервоуспокоително, болкоуспокоително, противоглистно, противомикробно, като кожни дразнители и др.

Фитонциди
Обикновено фитонцидите представляват летливи (много малко са нелетливи) фракции на етеричните масла, способни да убиват микробите. Имат различен химичен състав и се съдържат в почти всички растения. Изразени фитонцидни свойства имат лукът, чесънът, хрянът, боровите връхчета, лимонът, равнецът и др. Фитонцидите са способни за няколко минути да убият причинителите на туберкулозата, дифтерита, тифа и други болести. Те оказват благотворно действие и при някои храносмилателни смущения, възпалителни заболявания и болести, причинени от плазмодии или бактерии.

Мазнини
За растенията мазнините са главно резервни хранителни вещества. В химично отношение представляват естери на глицерина с висшите мастни киселини (обикновено олеинова, стеаринова и палмитинова). Съдържат се в протоплазмата на растението. В организма на човека приетите растителни мазнини се разпадат в червата, като се осапуняват под действието на фермента липаза, отделян от задстомашната жлеза, в резултат на което се получават глицерин и мастни киселини. Мазнините се всмукват лесно от кожата на човека,поради което се включват в състава на редица лечебни помади и мехлеми.

Липиди (фосфатиди)
Липидите се срещат главно в семената на растенията. Те са необходими за обмяната на веществата в клетките. Без тях протоплазмата не функционира правилно. От химична гледна точка те са естери на глицерина, но в състава им освен висши мастни киселини участвува и фосфорната киселина, която при една част от тях се свързва с някой аминоалкохол. В лечебната практика се използуват като усилващи средства.

Восъци
За растенията восъците имат предимно защитна функция и обикновено се намират на повърхността на стъблата, листата и плодовете им. Представляват естери на висши мастни киселини с висши едновалентни алкохоли. Растителните восъци съдържат и свободни мастни киселини, алкохоли и висши въглехидрати. Те се използуват за приготвянето на различни лечебни мази, помади, пластири и др.

Растителните восъци имат определени диетични свойства. Те съдействат за нормалното освобождаване на храносмилателния тракт.

Въглехидрати
Въглехидратите се образуват се в растенията при фотосинтезата. Делят се на монозахариди (прости захари) и полизахариди. Монозахариди например са гликозата и фруктозата.

Полизахаридите се делят на две групи: захароподобни (сложни захари) и незахароподобни.

Захароподобни полизахариди са например захарозата, малтозата, рафинозата и др., които се съдържат в помалко или в поголямо количество в сока на много растения. Към незахароподобните полизахариди спадат инулинът, целулозата, лигнинът, пектинът, а също скорбялата, растителните смоли и гуми, растителните слузи. От тях в медицината по-често се употребява скорбялата, която се прилага при кожни възпаления, диарии, за приготвяне на лекарствени таблетки, пилюли и др.

Растителните смоли и гуми се съдържат главно в кората и плодовете на растенията, откъдето изтичат обикновено при нараняване. Едни от тях са разтворими във вода, а други само набъбват в нея,. като образуват лепливи колоидни разтвори. Те играят защитна роля за растението, уравновесяват водния баланс или служат като резервни вещества. В медицината се използуват при приготвяне на пластири, настойки, като слабителни средства и д р.

Слузните вещества също са полизахариди. Поради особеното им значение са описани в отделен раздел.

Растителни пигменти (багрила)
В различни части (листа, стъбла, цветове, плодове, корени и коренища) на почти всички растения се съдържат растителни пигменти (багрила). На тези пигменти се дължи и различното оцветяване на тези части на раститенията.

Растителните пигменти изпълняват една съществена биологична функция - те стимулират обмяната на веществата в клетките и секретиращите жлези, подобряват състоянието на лигавиците и кожата, намаляват неприятната миризма на тялото (особено при изпотяване). Растителните багрила подпомагат заздравяването на раните, намаляват спазмите на кръвоносните съдове и укрепват стените им, действат антианемично.

Най-разпространените растителни пигменти са антоцианите. Те са разтворими във вода. Техните багри са предимно червено (до тъмночервено) и виолетово (до синьо-виолетово). Антоцианите се съдържат в групата на Р-активните вещества (например витамин Р).

Сходни на антоцианите са флавоновите пигменти. Те оцветяват растителните части в оранжево.

Каротиноидите също са растителни багрила. Те придават жълт или оранжево-жълта краска.

Особеност на растителните пигменти е, че те могат да променят багрите си при нагряване (термична обработка), сушене, изстудяване или при допир с метали (железни, медни, цинкови съдове).

Дъбилни вещества
Съдържат се почти във всички растения. Те участвуват в обмяната на веществата и в процеса на отделянето на вътрешноклетъчната енергия. Освен това играят защитна роля, защото действуват отровно на много гъби и бактерии, нападащи растенията.

Делят се на две групи: дъбилни вещества, които под действието на ензима таназа, на минерални киселини и основи се хидролизират, и дъбилни вещества, които не се хидролизират. Към първата група спадат танините, а към втората - катехините. В растенията дъбилните вещества се намират под формата на естери на гликозата с шикалчената киселина. Вкусът им е стипчив. От незапомнени времена се употребяват за щавене на кожи.

В лечебната практика се използуват като запичащо средство при стомашни и чревни заболявания. Поради свиващото им действие се употребяват също при кожни заболявания и като кръвоспиращо средство. С белтъчините, алкалоидите, гликозидите и тежките метали дъбилните вещества дават утайка от неразтворими танати, затова се употребяват като противоотрови при отравяния с тези съединения.

Органични киселини
Обикновено на органичните киселини се дължи киселият вкус на редица растения (включително на плодовете). По-често срещани киселини в растенията са ябълчената, янтарната, фумаровата, глутаровата, малоновата, винената, лимонената, бензоената и др. В медицината растителните сокове, съдържащи тези киселини, се употребяват главно като противотемпературни, витаминни и диетични средства.

Органичните киселини възбуждат секрецията на храносмилателните жлези, повишават апетита, усилват перисталтиката на червата, стимулират обмяната на веществата. Те имат и някои антимикробни свойства.

Слузести вещества
Слузните вещества се смятат за продукт от преобразуването на клетъчните стени или на скорбялата. Точният им химичен състав в повечето случаи не е установен. В медицината те се употребяват като омекотяващи средства.

Белтъчини
Белтъчините са азотни съединения с извънредно сложен състав и високо молекулно тегло. В състава им влизат различни аминокиселини, които обуславят тяхното разнообразие. Белтъчините в растенията биват градивни (конституционни) и резервни. Под действието на протеолептични ферменти и разредени киселини белтъчините се разпадат на изграждащите ги аминокиселини.Сложните белтъчини дават още една или няколко молекули захари, каротини, мазнини, фосфатиди и нуклеинови киселини. Като лечебно средство те се употребяват при недостиг или нарушение на обмяната в организма на човека.

Растителни хормони
Растителните хормони се делят на две групи - биоси, които активират клетъчното деление и ембрионалния растеж на растенията, и ауксини, които се образуват главно във върховете на растящите органи и стимулират общия растеж на клетките. Растителните хормони взимат също участие в биосинтетичните процеси на протоплазмата. Липсата им задържа развитието на растенията. Значението им за човека не е докрай изяснено.

Неорганични вещества (микроелементи)
В растенията неорганичните вещества са представени във вид на окиси, карбонати, сулфати, хлориди, фосфати, силикати и др. Значението на неорганичните вещества за растенията не е напълно установено, но известно е, че при липса на някои от тях се нарушава растежът им.

Знае се също, че азотът участвува в изграждането на белтъчините, че силицият повишава здравината на тъканите, че калият и калцият влияят върху използуването на желязото при образуването на хлорофила при фотосинтезиращите растения и поддържането на осмозата, както и за регулиране на киселинноосновния баланс при биохимичните процеси.

Установено е освен това, че борът оказва влияние върху цъфтежа и развитието на плодовете, че медта влиза в състава на някои ферменти и характерни белтъчини, а също, че е необходима при обмяната на веществата и т.н. Известно е, че редица радиоактивни елементи в малки количества действат благоприятно върху растежа на растението, докато в големи дози оказват вредно влияние.

Подробно описание на влиянието на микроелементите върху човешкия организъм - ще бъде добавено по-късно.

Азулени
Азулените представляват сложни въглеводороди. Най-известният азулен е хамазуленът в лайката (Matricaria chamomilla). Азулените най-често са свързани с някои сексвитерпенови съединения като съставна част на етеричните масла. Свободните азулени имат син, виолетов или зелен цвят.

Хамазуленът и сродните му съединения имат обезболяващо действие. Други характеристики на азулените са, че те имат и противовъзпалително действие. Използват се и като подпомагащи лечението с химиотерапия

взето от "Здравословно"

Read more...