Хормони от природата

Растителните хормони

Билките съдържат разнообразни химически вещества. Тези вещества влияят по различен начин върху функционирането на различни органи в човешкия организъм. Някои от тях и до ден днешен превъзхождат по ефективност множество вещества, получавани по синтетичен път.

Химическите вещества в лечебните растения могат да бъдат групирани в няколко групи. Тези групи са изброени и описани накратко по-долу. Необходимо е да се знае, че групите се припокриват по отношение на химическите субстанции. Така например в група "Горчиви вещества" са гликозиди (генцианин), алкалоиди (хинин) или антраценови съединения (алоин).

Алкалоиди
Алкалоидите са вещества като в преобладаващата си част са азото и кислородо съдържащи. В растенията те се срещат под формата на соли на различни органични киселини (ябълчена, лимонена, оксалова, янтарна и др.). Макар и рядко, те се срещат и под формата на соли на някои неорганични киселини, като сярната, фосфорната и др.

Известни са почти 1000 вида алкалоиди, като ролята им за съществуването на растенията не е напълно изяснена. По всяка вероятност алкалоидите имат голямо биологично значение за растителните организми. При наранявания или болести по растенията количеството на алкалоидите в тях силно се увеличава. Съдържанието на алкалоидите е най-високо в листата и корените, а по-ниско в кората, семената и стъблата. Почти всички алкалоиди имат горчив или парещ вкус и са без миризма.

Количеството на алкалоидите в растенията е различно. То зависи от ботаническия вид, географската ширина, климатичните условия, годишното време, начина на отглеждане, фазите на развитието на растението и възрастта му, от времето на бране и сушене, от начина на запазване след сушенето и др. Поради сложния си химичен състав и големия си брой алкалоидите, макар и трудно, могат да бъдат класифицирани в множество групи.

Гликозиди
Гликозидите участвуват твърде широко в състава на растенията. Те играят ролята на регулатори в много биохимични процеси, а с парещия си и горчив вкус вероятно предпазват растенията от тревопасните животни. Те се съдържат във всички части на растенията.

Гликозидите носят името си от захарите, от които се образуват. Те са предимно безцветни кристални вещества, добре разтворими във вода. Много малко от тях са оцветени като антоцианите. При загряване с разредени киселини, при овлажняване и под действието на ултравиолетовите лъчи и на ферментите гликозидите се разпадат на захарна част и агликон.

Именно на агликона се дължи лекарственото им действие. В зависимост от химичния строеж на агликоните гликозидите се делят на няколко групи. В растенията се съдържат и други вещества с гликозиден характер, но поради трудното им изолиране те не са изучени добре.

Въпреки това растенията, които ги съдържат, се употребяват в народната медицина. Тук спадат гликозидите на калината, бъза, липата и др. За медицинската практика от голямо значение са растенията, съдържащи сърдечно действуващите гликозиди, които са ненадминати досега при лекуването на сърдечните болести.

Антраценови съединения
Тези вещества са обособени в отделен раздел поради някои техни специфични свойства. Антраценовите съединения са най-често под формата на гликозиди. Основното им действие на организма е очистително и се използват при хроничен запек.

Такива съединения има например в кората на елшовидния зърнастец (Rhamnus frangula).

Горчиви вещества
По химически състав горчивите вещества са от различни групи като повечето от тях са гликозиди. Те дразнят вкусовите рецептори на езика и възбуждат стомашната лигавица. Благодарение на това им действие се засилва отделянето на стомашен сок. При големи дози може да се постигне обратен ефект.

Кумарини
Кумарините също в по-голямата си част са гликозиди. В малки количества те благоприятстват растежа на растенията и основно на кореновата система. В човешкия организъм действат подтискащо на централната нервна система. Някои производни на кумарините имат спазмолитично действие.

Някои кумарини имат фуранов пръстен. Тези кумарини се наричат фуранокумарини.

Сапонини
Сапонините са сложно устроени гликозиди. Срещат се заедно с мазнините, смолите, етеричните масла и по-рядко с алкалоидите. Сапонините не съдържат азот и сяра в молекулата си. Значението им за растителния организъм не е установено напълно. Предполага се, че служат като резервни вещества и играят известна защитна роля против тревопасните животни. С водата образуват пяна като сапуните, откъдето произлиза и името им.

В чист вид са некристални и повечето от тях са лесно разтворими във вода. Имат кисела или неутрална реакция. Под действието на разредени киселини се разпадат на захарна част и един вид агликон, наречен сапогенин.

Сапонините притежават свойството да хемолизират кръвта. Хемолизата на кръвта се обяснява с това, че външният слой на червените кръвни клетки при допир със сапонините се разкъсва и съдържащият се в тях хемоглобин преминава в кръвния серум, в резултат на което кръвта става прозрачно червена. Поради това им свойство сапонините не се прилагат венозно.

Взети през устата обаче, те са безвредни, което се дължи по всяка вероятност на тяхното хидролизиране при всмукването им от червата. Сапонините са отровни за животните с непостоянна температура на кръвта като риби, земноводни, влечуги. Изолират се трудно поради придружаващите ги органични и неорганични вещества.

Освен това при вдишване те дразнят гърлото и носа и предизвикват кихане и отделяне на секрети, а когато се взимат вътрешно, дразнят лигавиците и действуват отхрачващо. Някои от тях имат пикочогонно действие.

Сапонините помагат също за резорбцията на мазнините, въглехидратите и на други вещества в организма. Някои от тях имат и свойството да понижават кръвното налягане или да влияят върху обмяната на веществата, а също да укрепват организма, поради което се употребяват често в лечебната практика.

Витамини
Витамините са органични вещества с различен химичен състав, играещи важна роля в живота на човека и животните. Самите те не са източници на енергия, но влияят каталитично върху редица биохимични процеси. Приемането им в недостатъчно количество затруднява защитната сила на организма и настъпват болестни състояния, известни под името хиповитаминози, или авитаминози. Взети обаче в по-големи количества, те предизвикват други болестни състояния, известни като хипервитаминози.

Витамините се образуват в листата на растенията, откъдето се разнасят по всички техни части. Ролята на витамините и значението им за растителния организъм и досега не са напълно установени.

Знае се, че някои от тях влизат като активни групи в състава на ферментите, а други играят важна роля като междинни звена при окислителните процеси. Интересно е, че когато съдържанието на витамините се увеличи или намали, нарушава се жизнената дейност на растението. Едни от витамините имат основен или киселинен характер, други са неутрални. Повечето от тях са разтворими във вода витамините от групата В, витамините С, К, РР, Р, а други в мазнини витамините А, D, Е, К, F.

Флавоноиди
Флавоноидите са вещества производни на хромона. Флавоноиди са почти всички растителни багрила. Те придават жълтия или бледожълтия цвят на цветовете (венчелистчетата). Съдържат се в листата, корените и коренищата, плодовете и пъпките. Те вземат пряко участие при оплождането на растенията. Този механизъм все още не е изяснен окончателно.

Флавоноидите повишават устойчивостта на капилярите, стимулират сърдечната дейност, имат диуретично и антибактериално действие, влияят на обмяната на йода и калция в организма.

Ферменти
Всички ферменти, съдържащи се в растенията, са белтъчни вещества или имат белтъчна съставка, наречена апофермент, и небелтъчна част - кофермент. Различни химични вещества и утаители на белтъчините, концентрираните основи и киселини само задържат действието на ферментите, докато ултравиолетовите лъчи, рентгеновите, бета и гама лъчите ги разрушават.

Действието на ферментите се влияе от температурата. Освен от температурата действието на ферментите зависи още от концентрацията на водородните йони, от налягането , от присъствието на други химични вещества в средата и др.

Всички ферменти са разтворими във вода, освен липазата. Ферментите се делят на две групи: хидролитични (хидролази) и окислително-възстановителни (десмолази). Характерно за ферментите е, че не претърпяват никакво изменение при реакциите, в които участвуват.

Освен това, когато продуктът, образувал се в резултат на тези реакции, достигне определена концентрация, действието на ферментите спира. По такъв начин живата клетка се предпазва от вредното действие на някои от получените при обмяната на веществата продукти.

Растителните ферменти имат значение както за храненето на човека и животните, така и за синтезирането на собствени (животински) ферменти в организма им.



Етерични масла
Досега са открити почти 3000 растения, съдържащи етерични масла, повечето от които са с приягна миризма. Предполага се, че етеричните масла, от една страна, привличат насекомите, нужни за опрашването на цветовете, а, от друга, предпазват растенията от прегряване, като се изпаряват в атмосферата и разсейват слънчевите лъчи. В други случаи те са защитно средство на растенията против вредното действие на болестотворните бактерии, насекомите и различните гризачи.

От химична гледна точка егеричните масла са органични хетероциклични, хидроароматни и ароматни съединения, както и съединения от мастния ред. Състоят се от въглеводороди, азотни и серни киселини, феноли, алдехиди, кетони, алкохоли, карбонови киселини, естери и главно терпени (моно, сескви, ди политерпени), както и техните кислородни съединения, на които дължат и приятната си миризма.

Образуването им в растенията не е напълно изяснено. Приети от човека вътрешно, те се отделят чрез бъбреците, белите дробове, жлъчката и червата. Някои от тях действуват главно нервоуспокоително, болкоуспокоително, противоглистно, противомикробно, като кожни дразнители и др.

Фитонциди
Обикновено фитонцидите представляват летливи (много малко са нелетливи) фракции на етеричните масла, способни да убиват микробите. Имат различен химичен състав и се съдържат в почти всички растения. Изразени фитонцидни свойства имат лукът, чесънът, хрянът, боровите връхчета, лимонът, равнецът и др. Фитонцидите са способни за няколко минути да убият причинителите на туберкулозата, дифтерита, тифа и други болести. Те оказват благотворно действие и при някои храносмилателни смущения, възпалителни заболявания и болести, причинени от плазмодии или бактерии.

Мазнини
За растенията мазнините са главно резервни хранителни вещества. В химично отношение представляват естери на глицерина с висшите мастни киселини (обикновено олеинова, стеаринова и палмитинова). Съдържат се в протоплазмата на растението. В организма на човека приетите растителни мазнини се разпадат в червата, като се осапуняват под действието на фермента липаза, отделян от задстомашната жлеза, в резултат на което се получават глицерин и мастни киселини. Мазнините се всмукват лесно от кожата на човека,поради което се включват в състава на редица лечебни помади и мехлеми.

Липиди (фосфатиди)
Липидите се срещат главно в семената на растенията. Те са необходими за обмяната на веществата в клетките. Без тях протоплазмата не функционира правилно. От химична гледна точка те са естери на глицерина, но в състава им освен висши мастни киселини участвува и фосфорната киселина, която при една част от тях се свързва с някой аминоалкохол. В лечебната практика се използуват като усилващи средства.

Восъци
За растенията восъците имат предимно защитна функция и обикновено се намират на повърхността на стъблата, листата и плодовете им. Представляват естери на висши мастни киселини с висши едновалентни алкохоли. Растителните восъци съдържат и свободни мастни киселини, алкохоли и висши въглехидрати. Те се използуват за приготвянето на различни лечебни мази, помади, пластири и др.

Растителните восъци имат определени диетични свойства. Те съдействат за нормалното освобождаване на храносмилателния тракт.

Въглехидрати
Въглехидратите се образуват се в растенията при фотосинтезата. Делят се на монозахариди (прости захари) и полизахариди. Монозахариди например са гликозата и фруктозата.

Полизахаридите се делят на две групи: захароподобни (сложни захари) и незахароподобни.

Захароподобни полизахариди са например захарозата, малтозата, рафинозата и др., които се съдържат в помалко или в поголямо количество в сока на много растения. Към незахароподобните полизахариди спадат инулинът, целулозата, лигнинът, пектинът, а също скорбялата, растителните смоли и гуми, растителните слузи. От тях в медицината по-често се употребява скорбялата, която се прилага при кожни възпаления, диарии, за приготвяне на лекарствени таблетки, пилюли и др.

Растителните смоли и гуми се съдържат главно в кората и плодовете на растенията, откъдето изтичат обикновено при нараняване. Едни от тях са разтворими във вода, а други само набъбват в нея,. като образуват лепливи колоидни разтвори. Те играят защитна роля за растението, уравновесяват водния баланс или служат като резервни вещества. В медицината се използуват при приготвяне на пластири, настойки, като слабителни средства и д р.

Слузните вещества също са полизахариди. Поради особеното им значение са описани в отделен раздел.

Растителни пигменти (багрила)
В различни части (листа, стъбла, цветове, плодове, корени и коренища) на почти всички растения се съдържат растителни пигменти (багрила). На тези пигменти се дължи и различното оцветяване на тези части на раститенията.

Растителните пигменти изпълняват една съществена биологична функция - те стимулират обмяната на веществата в клетките и секретиращите жлези, подобряват състоянието на лигавиците и кожата, намаляват неприятната миризма на тялото (особено при изпотяване). Растителните багрила подпомагат заздравяването на раните, намаляват спазмите на кръвоносните съдове и укрепват стените им, действат антианемично.

Най-разпространените растителни пигменти са антоцианите. Те са разтворими във вода. Техните багри са предимно червено (до тъмночервено) и виолетово (до синьо-виолетово). Антоцианите се съдържат в групата на Р-активните вещества (например витамин Р).

Сходни на антоцианите са флавоновите пигменти. Те оцветяват растителните части в оранжево.

Каротиноидите също са растителни багрила. Те придават жълт или оранжево-жълта краска.

Особеност на растителните пигменти е, че те могат да променят багрите си при нагряване (термична обработка), сушене, изстудяване или при допир с метали (железни, медни, цинкови съдове).

Дъбилни вещества
Съдържат се почти във всички растения. Те участвуват в обмяната на веществата и в процеса на отделянето на вътрешноклетъчната енергия. Освен това играят защитна роля, защото действуват отровно на много гъби и бактерии, нападащи растенията.

Делят се на две групи: дъбилни вещества, които под действието на ензима таназа, на минерални киселини и основи се хидролизират, и дъбилни вещества, които не се хидролизират. Към първата група спадат танините, а към втората - катехините. В растенията дъбилните вещества се намират под формата на естери на гликозата с шикалчената киселина. Вкусът им е стипчив. От незапомнени времена се употребяват за щавене на кожи.

В лечебната практика се използуват като запичащо средство при стомашни и чревни заболявания. Поради свиващото им действие се употребяват също при кожни заболявания и като кръвоспиращо средство. С белтъчините, алкалоидите, гликозидите и тежките метали дъбилните вещества дават утайка от неразтворими танати, затова се употребяват като противоотрови при отравяния с тези съединения.

Органични киселини
Обикновено на органичните киселини се дължи киселият вкус на редица растения (включително на плодовете). По-често срещани киселини в растенията са ябълчената, янтарната, фумаровата, глутаровата, малоновата, винената, лимонената, бензоената и др. В медицината растителните сокове, съдържащи тези киселини, се употребяват главно като противотемпературни, витаминни и диетични средства.

Органичните киселини възбуждат секрецията на храносмилателните жлези, повишават апетита, усилват перисталтиката на червата, стимулират обмяната на веществата. Те имат и някои антимикробни свойства.

Слузести вещества
Слузните вещества се смятат за продукт от преобразуването на клетъчните стени или на скорбялата. Точният им химичен състав в повечето случаи не е установен. В медицината те се употребяват като омекотяващи средства.

Белтъчини
Белтъчините са азотни съединения с извънредно сложен състав и високо молекулно тегло. В състава им влизат различни аминокиселини, които обуславят тяхното разнообразие. Белтъчините в растенията биват градивни (конституционни) и резервни. Под действието на протеолептични ферменти и разредени киселини белтъчините се разпадат на изграждащите ги аминокиселини.Сложните белтъчини дават още една или няколко молекули захари, каротини, мазнини, фосфатиди и нуклеинови киселини. Като лечебно средство те се употребяват при недостиг или нарушение на обмяната в организма на човека.

Растителни хормони
Растителните хормони се делят на две групи - биоси, които активират клетъчното деление и ембрионалния растеж на растенията, и ауксини, които се образуват главно във върховете на растящите органи и стимулират общия растеж на клетките. Растителните хормони взимат също участие в биосинтетичните процеси на протоплазмата. Липсата им задържа развитието на растенията. Значението им за човека не е докрай изяснено.

Неорганични вещества (микроелементи)
В растенията неорганичните вещества са представени във вид на окиси, карбонати, сулфати, хлориди, фосфати, силикати и др. Значението на неорганичните вещества за растенията не е напълно установено, но известно е, че при липса на някои от тях се нарушава растежът им.

Знае се също, че азотът участвува в изграждането на белтъчините, че силицият повишава здравината на тъканите, че калият и калцият влияят върху използуването на желязото при образуването на хлорофила при фотосинтезиращите растения и поддържането на осмозата, както и за регулиране на киселинноосновния баланс при биохимичните процеси.

Установено е освен това, че борът оказва влияние върху цъфтежа и развитието на плодовете, че медта влиза в състава на някои ферменти и характерни белтъчини, а също, че е необходима при обмяната на веществата и т.н. Известно е, че редица радиоактивни елементи в малки количества действат благоприятно върху растежа на растението, докато в големи дози оказват вредно влияние.

Подробно описание на влиянието на микроелементите върху човешкия организъм - ще бъде добавено по-късно.

Азулени
Азулените представляват сложни въглеводороди. Най-известният азулен е хамазуленът в лайката (Matricaria chamomilla). Азулените най-често са свързани с някои сексвитерпенови съединения като съставна част на етеричните масла. Свободните азулени имат син, виолетов или зелен цвят.

Хамазуленът и сродните му съединения имат обезболяващо действие. Други характеристики на азулените са, че те имат и противовъзпалително действие. Използват се и като подпомагащи лечението с химиотерапия

взето от "Здравословно"