Шизандра - лиана с аромат на лимон
>> понеделник, 3 август 2009 г.
Става дума за шизандрата, наричана още китайски лимонник - едно рядко растение, което ако отгледате в градината си или в саксия у дома, ще ви донесе много и приятни емоции.
Латинското име на това растение - Schizandra chinensis, показва и произхода му. Отнася се към сем. Шизандрови и расте в Северен Китай, на Корейския полуостров, в Приморския и Хабаровския край на бившия Съветски съюз, в Южен Сахалин.
Там, в тайгата, се срещат цели "поселища" от шизандра, където лианите свободно се катерят до върховете на дърветата. Но това е в дивата природа. А в градинските и дворните места, във вилите китайският лимонник обикновено заема място близо до стените на постройките, покрай оградите или пък се отглежда на самоделни опори.
Всички части на това растение - цветове, листа, стъбло, миришат силно на лимон, откъдето идва и названието му. Шизандрата цъфти през май-началото на юни и се опрашва усилено от насекомите. Цветовете са бели и се разполагат на гнезда, по 3-6 китки на едно място. Листата са яркозелени, елиптични.
Твърде интересно е да се наблюдава как се появяват плодовете на лимонника. Веднага след опрашването завързът започва усилено да расте и постепенно се "изтяга" в ос с дължина 5-8 см, а на нея се образуват по 35-40 яркочервени плодчета - ягоди.
Но червени те стават не веднага. Отначало са светлозелени, после розови и накрая стават червени. Когато узреят, плодовете са много нежни,с тънка, но здрава кожица, със сочна месеста част, която има леко киселеещ вкус.
Отдавна е известно, че хората в Китай и Далечния изток употребяват ягодите заедно със семената, което им придава сили и "зорки" очи. Същото такова действие има и чаят от листата и клонките на шизандрата.
Като лекарствено средство растението е описано в китайската фармакопея 250 години преди новата ера под названието "у-вен-цзи", което означава "плодът с петте вкуса", понеже кожицата на плода е сладка, месото - киселичко, а семената - горчиви и тръпчиви, а при съхранение те придобиват солен вкус.
Китайският лимонник наред с жен-шена се смята за древно лекарствено растение и широко се използва в източната медицина като стимулиращо и тонизиращо средство. Плодовете се използват за лечение на язви и труднозарастващи рани.
Благоприятно действат при големи физически и умствени натоварвания и при стрес. Особено силно действие лимонникът оказва на физическото състояние на мъжете, като предизвиква бодрост и весело настроение.
Не случайно този вид е включен в списъка на десетте най-ценни растения в света. Китайските лекари и тибетските лами отнасяли лимонника към лекарствените растения от първа категория.
Плодовете са богати с органични киселини-лимонена (10.94%), ябълчена (7.6%), винена (около 0.8%), янтърна и др., което определя и киселичкия им вкус.
Значително съдържание на аскорбинова киселина (витамин C), достигащо в сушените плодове до 250-360 мг %, а според някои автори и до 500-580 мг % . Съдържат още неголеми количества захари, в свежи плодове до 1.5 %, а в изсушените-16%; биофлавоноиди, каротиноиди, сапонини, пектин (около 4%), танини и багрилни вещества (около 0.15%), съединения с P-витаминно действие, етерично масло.
Натуралния сок от плодовете на лимонника съдържа: сухо вещество-11.7-12.9%; киселини-5.2-9.8%; пектин-0.15%; захари 0.7-2%; танини и багрилни вещестесва -0.11-0.35% и около 0.03% токоферол (витамин Е). Листата, летораслите и корените също са много ценни. Например в листата съдържанеито на витамин C е пет пъти повече от това в плодовете.
Сравнително високо е и масленото съдържание –в листата -0.8%, в кората 0.6%, докато в плодовата кожица и плодовото месо е само 0.1-0.3%. Минералните вещества са представени от солите на калция, желязото, мангана, фосфора и на редица микроелементи в това число кобалт, никел и мед.
Почти всички части на растението съдържат етерично масло –кората (0.6-1.21%), стъблата (0.2-0.7%), но най- много семената. Чрез пресоването им се получава 33.8% обикновено тлъсто масло и от 1.6 до 1.9% етерично масло с подчертано траен аромат на лимон. В състава на първото влизат глицериди на линоленовата, олеинова и други мастни киселини, допълнени от токофероли (витамин Е). В семената се съдържат известни количества белтъчни вещества. В корените и кората на младите леторасти е установено наличието на хинин.
При продължителни изследвания проведени в Англия, Русия, САЩ, Швеция и на други страни е установено, че в плодовете на шизандрата се съдържат съединения, които не са витамини , не са ензими или минерални соли. Нарекли ги адаптогени , а по- късно лигнани(лигналити), т.е. жизнено важна субстанция, която не само подобрява, а удължава живота на човека.
Шизандринът е основна съставка на тази група съединения и се представя с относително стабилно съдържание около 1.1%, като варира от 0.75 до 1.86% (в 1.25 г суха дрога се съдържа 20 мг лигнани).
Съдържанието на шизандрин и сходните му съединения обуславят основните фармакологични (лечебни) свойства на китайския лимонник.
Тонизиращото, освежаващо и стимулиращо действие на лимонника е особенно ясно изразено при напрегната умствена работа или такава, която изисква максимално съсредоточаване на вниманието и бързо вземане на важни решения. В тези случай много важно е, че неговото тонизиращо действие не е съпроводено с изтощаване на нервните клетки.
Препаратите от лимонника имат защитен ефект върху тъканите на сърцето, увредени от продължително приемане на лекарства. Препоръчват се също и като стимулиращо средство при сърдечни заболявания от функционален характер и отслабено дишане.
Носеха се "легенди" из българското нетпространство, че Шизандрата лекувала алкохолизъм, което е пълна заблуда и измама. Дори бяха измислени и направени някакви подобни капки! Друг е въпросът, че Шизандрата неутрализира последиците от алкохолизма, но ... не го лекува . Единствено в съчетание с Кудзу корен Шизандрата е високоефективна при отстраняването на последиците от алкохолизма. В противен случай обаче тя не лекува алкохолизъм, а само коригира последиците от него.
Листата се събират в началото до средата на лятото, плодовете – при узряване , леторастите – след листопада, късно есен или рано напролет преди набъбване на пъпките. Най-често се използват сушените плодове.
А също така предпазва човека от енергията на завистта, злобата и агресията. Засилва енергията и привликателността на човека. Това е аромата на късмета и успеха.
Всеки може сам да установи оптималната доза за своя организъм. Това се прави чрез пробни дози, като се знае, че ефектът може да се очаква 30-40 минути след приема и че продължава 4-6 часа.
Ако лимонникът се употребява разумно и през устата, той много рядко ще даде странични явления.
Китайският лимонник освен признато лечебно е и прекрастно декоративно растение. По време на вегетацията блестящите кафяво-червени леторасти нависват като гирлянди, украсени в началото на лятото със зелените гланцирани листа и восъчно бели цветове.
Техният аромат запалва всичко наоколо. Красиви са и през есента с пурпурночервените си плодове и своебразните есенни баграи на листата.
Шизандрата е уникален вид и няколко растения във вашата градина, около къщата и дори на терасата, но най-вече около беседката или мястото за отдих, ще разнообразят обстановката със своята рядкост,оригиналност и красота. Наистина може да се гордеете, че я отглеждате и я имате близо до себе си.
И през цялото това време от шизандрата лъха приятно на лимон. Най-добре е листата да се събират през юли-август, а плодовете - в края на август и през септември.
Размножаването на лимонника става чрез коренови отводи от възрастните храсти или със семена. Семената имат дълъг период на покой и ниска кълняемост. При специална подготовка част от тях поникват още през първата година, а останалите - през втората и третата.
На добре подготвени и наторени почви в лехите младите растения растат бързо, макар че в първата година образуват повече корени, отколкото зелена маса. През пролетта на следващата година вече може да се засаждат на постоянно място в градината.
През зимата се покриват със слама или опадали листа на слой от 10-15 см. Засажда се на сенчести места. Ако се отглеждат в саксии, те трябва да са големи, добре дренирани, защото растенията са чувствителни към излишната влага в почвата.
На балкона трябва да се подбере мястото така, че саксията да е на сянка, а стъблото да се огрява добре от слънцето.
Китайският лимонник е сенкоиздържлив и студоустойчив вид. Обича богати с хумус добре дренирани и влагоемни почви, но не преовлажнени. Има плитка коренова система, в първите години е бавно растящ, а след това дава обилно издънки. Засажда се през есента или рано на пролет, преди набъбване на пъпките. Разстоянията на засаждане са 60 -100 см растение от растение.
Изкопават се дупки с размери 60-60-60 см, с дренаж на дъното. При запълването на дупките и самото засаждане се спазват традиционните изисквания за овощни дървета, като се внасят следните количества торове: две кофи прегорял оборски тор, смесен с листовка, пясък или перлит в съотношение 2:1:0,3 ; троен суперфосфат 200-250 гр. и калиев сулфат 120 -130 гр., добре размесени с почва.
Преди да се постави растението на съответната дълбочина , се насипва над торовете изолиращ слой само от рохкава почва без торове. Дълбочината на засаждане е същата, както в разсадника. Следват поливка и мулчиране с рохкава почва, слама или листовка.
Лимонникът много добре реагира на обилно наторяване с азот, фосфор и калии. То се извършва ежегодно. През годините преди встъпване в плододаване торовете се внасят на два – три пъти , а след това на три- четири пъти.
Първото подхранване се извършва рано напролет, преди началото на вегетацията, след това в периода на оформяне на завръзите, наедряване на плодовете и интезивен растеж на леторастите и на края след беритба и през есента за удължаване живота на листата и като подготовка за добро и сигурно презимуване.
Ежегодно се подрязват слабите и сухи клонки, а почвата около него се разрохква и мулчира. Редовно се полива. Не се напада от болести и вредители и затова не се налагат пръскания с препарати.
автор:Н.Н-Селена


